Защо ни мързи и какво можем да направим по въпроса?

• Планирате голямо почистване на цялата къща за уикенда, но накрая просто хвърляте всичко в килера, защото така е по-лесно?
• Искате да започнете да се храните здравословно, но не ви се занимава с готвене, така че отново хапвате фаст фууд?
• Планувате да отделяте по един час за упражнения, но в крайна сметка прекарвате времето излежавайки се на дивана, защото нямате желание да се движите?
• На работа имате много задачи, но вместо да ги изпълнявате, прекарвате целия ден в мислене кое първо да направите и накрая нямате време за нищо?

Както можете да видите, мързелът може да има много различни форми. Ако трябва да дадем определение, което да обяснява какво представлява мързелът, то ще изглежда по следния начин:

„Човек е мързелив, ако е в състояние да изпълнява определена дейност, с която трябва да се занимава, но не е готов да положи достатъчно усилия, за да го направи. Следователно той извършва тази дейност само повърхностно, или се занимава с друга, по-малко скучна дейност, или не прави нищо.“  [1]

Познахте ли себе си в тези примери? Определено не сте сами. Възможно е обаче да се изненадате, че вината не е само ваша. Мързелът до известна степен е повлиян от гените, които носим в себе си. В днешната статия ще поговорим по-подробно за мързела и какво му влияе, а освен това ще се запознаем с идеи и съвети как бихме могли да преодолеем мързела си.

Виновни ли са прадедите ни за това, че сме мързеливи?

Определена форма на мързел винаги е била инстинктивно кодирана в нас. Нашите предци са живели във времена, когато е трябвало да се борят за ограничени ресурси, за да могат да избягат от хищниците и враговете си. За тях е нямало смисъл да полагат усилия за нещо различно от конкретна краткосрочна полза и това можело да им коства живота. Моментната необходимост е пораждала незабавни действия. Не е било необходимо дългосрочно планиране, подготовка или разработване на стратегия. [2-4]

Ние обаче сме различни от тези хора. Ние не се борим за оцеляването си и дългосрочната стратегическа дейност води до постигането на най-добрите възможни резултати. Въпреки това инстинктивно сме кодирани така, че се да се стремим да пестим енергия. Това може да се прояви например във факта, че не искаме да се впускаме в абстрактни проекти, за които не виждаме ясен определен резултат. Хората се различават помежду си по това до каква степен са в състояние да преодолеят този инстинкт. До известна степен това може да е свързано и с факта колко успешни сме в нещата, които правим.

Може да се интересувате от тези продукти:

Какво е въздействието на гените върху мързела?

Може да се изненадате, че мързелът ви до известна степен се дължи и на генетичната информация, която сте получили от родителите си. Каква е връзката?

Еволюцията е оформила мозъка ни да реагира положително на естествените награди като храна, секс и упражнения. След извършване на тези дейности ние изпитваме удовлетворение, което идва от допаминовата система в мозъка. Това е много важно за организма, защото му помага да оцелее. Удовлетворението, което изпитваме след тренировка, може до известна степен да води до пристрастяване. В този случай искаме отново да се отдадем на същата дейност. Това, разбира се, ни води до същността на въпроса. Чувствата след определени дейности са приятни за нас. Въпреки това често можем да имаме проблем с това да започнем да извършваме определени дейности, защото просто нямаме желание за това. Със сигурност ви е познато. Упражненията са естествена част от живота, знаете, че усещането след тренировка е наистина невероятно, но въпреки това не можете да станете от дивана и да започнете. Защо се случва така?

Учените се опитаха да открият отговора на този въпрос чрез своя експеримент. За съжаление, би било невъзможно в такъв времеви диапазон експериментът да бъде проведен върху хора, пък и много други фактори щяха да окажат въздействие. Ето защо експериментът е извършен върху мишки. Учените ги разделят на две групи – едната група мишки бяга повече, другата по-малко. Учените откриват, че дори след 10 поколения, потомството на по-активните мишки е с 75% по-голямо от потомството на по-малко активните мишки. Различия могат да се наблюдават и след 16 поколения, когато потомството на по-активните мишки бяга 7 мили всеки ден, а потомството на по-слабо активните мишки едва 4 мили. Това изследване предполага, че гените до известна степен могат да повлияят на желанието да бъдем физически активни. [5-8]

Как да се справим с другите причини за мързел?

Инстинктите и гените стоят от една страна. Необходимо е обаче също така да сме наясно с ролята на възпитанието, което има неоспоримо въздействие върху поведението ни. От най-ранна възраст някои деца свикват да прекарват свободното си време активно, да спортуват, да ходят пеша вместо с обществен транспорт и така нататък. След това тези деца пренасят навиците си в зряла възраст и ги смятат за напълно нормални и естествени. Не всички хора обаче имат такива навици, пренесени от детството си. Някои родители возят децата си навсякъде с кола, не ги записват на никакви спортове и им позволяват да прекарват по цял ден пред компютъра.

Вероятно сега няма как да промените възпитанието и гените си, така че нека се обърнем повече внимание върху факторите, които държим в ръцете си и на които можем да повлияем.

1. Поставете си цел

Много по-лесно е човек, който има смисъл в живота си и ясно дефинирана цел да бъде активен, да се отдава на дейностите, които водят към постигане на целта. Разбира се, за постигане на определената цел, е необходимо целта да бъде реалистична. Ако си поставите прекалено голяма цел, възможно е да се страхувате от нея, което скоро ще ви накара да избягвате дейностите, водещи към нея.

Как правилно да си поставите цел?

Умението да си поставяте правилните цели в крайна сметка може да направи живота ви по-щастлив. Постигането на поставената цел е изключително задоволително усещане. Как да го направите?

Опитайте се целта ви да е: 

• специфична
• измерима
• постижима
• подходяща
• ограничена във времето. [9]

Ясната цел е много по-лесно постижима. Също така ще ви помогне да сте в състояние да твърдите със сигурност, че ще се справите. Определянето на цел, че ще отслабнете, е добро начало. Но откъде ще разберете, че сте постигнали целта си?

Според посочените критерии целта ви може да изглежда например така:

• ще сваля един килограм мазнини за един месец
• ще бягам по 5 км без да спирам

Друг добър начин е да разделите голямата си цел на няколко по-малки подцели, които ще ви отведат до голямата за по-кратък период от време.

Подцелите например могат да изглеждат така:

• Тази седмица няма да ям сладкиши заедно със следобедното си кафе и ще спра да пия подсладени напитки и алкохол.
• Тази седмица ще тичам 3 пъти по 40 минути.

Ако се научите да си поставяте цели според тези правила и в същото време ги адаптирате така, че да са по-постижими за вас, целият процес ще бъде много по-лесен.

2. Намерете мотивация

Вероятно ще е трудно да накарате един милионер да отиде на работа на 12-часова смяна във фабрика за минималната заплата, ако не вижда смисъл в това начинание. Нито вероятно бихте могли да накарате човек, който не обича животните, да се включи като доброволец в приют за кучета. Ако чувствате, че се борите с дейностите, които сте си определили, възможно е изобщо проблемът да не е в това, че сте мързеливи. Може би просто нямате достатъчно мотивация, защото не сте избрали правилната цел.

Опитайте се да мислите за нещата, които не ви се иска да правите. Принуждавате ли се насила да спортувате всеки ден, за да отслабнете? Може би всъщност свалянето на килограмите не е това, което наистина желаете. Вероятно става въпрос за натиск от страна на околните и чувствате, че трябва да направите нещо, но не сте убедени в това. Лесно можете да имате съвсем различна цел и това е напълно в реда на нещата.

Когато намерите своята истинска цел, ще видите, че дейностите, които водят към нея, ще ви се струват много по-лесни за изпълнение. След това определете малките подцели по пътя си към постигането на зададената цел и ще бъдете възнаградени от допаминовия център в мозъка, когато най-сетне успеете да постигнете целта си.

3. Определете приоритетите си

Когато човек знае, че го очакват много отговорности, за него може да бъде наистина много трудно да се захване с преодоляването им. Това е естествено. Когато мозъкът вижда препятствие, той търси най-лесния начин да се справи с него. Често се случва, че вместо в продуктивен ден, вие прекарвате много време в мислене какво първо да направите и как да планирате дейностите си. А какъв е резултатът? Работите само няколко часа, не успявате да направите нищо и като бонус имате угризения на съвестта, че сте мързеливи.

Разбира се, нещата не бива да приключват по този начин. Ключът към успеха е да се научите как да определяте приоритетите си за всяка задача, която ви очаква. Разделете ги в 3 категории:

• Неотложни – задачи, които не могат да бъдат отложени.
• Важни – задачи, които са важни за вас. Това включва дейности, които стават спешни в случай на отлагане (например плащане на сметки).
• Маловажни – задачи, при които нищо не се случва, ако не ги извършите. Те може да включва например сгъване на дрехи или приготвяне на неделен десерт.

Винаги трябва да сте в състояние да изпълните неотложните си задачи. В същото време би било идеално, ако успеете да изпълните навреме важните задачи, преди те да се превърнат в неотложни. Когато се научите да изпълнявате отговорности си постепенно според техния приоритет, няма да имате задачи, с които не бихте могли да се справите. Ще бъдете по-малко стресирани и ще имате време и за хобитата си. И ако случайно не сварите да направите нещо от категорията на маловажните задачи, това няма да има голямо значение и не трябва да се стресирате от случилото се. [10]

4. Спрете да се занимавате с хората около вас

Страхът от това, което ще кажат другите, често може да бъде причината да се притесняваме да опитваме нови неща.

• Какво ще си помислят другите хора във фитнеса, ако започна да тренирам?
• Какво ще каже семейството ми, ако сменя работата си?
• Как ще реагират хората, ако започна свой бизнес?
• Как ще реагират приятелите ми, ако се опитам да отслабна?

Напълно нормално е да се страхувате от неизвестното. Не можете обаче да позволите на притесненията на другите да ви спират в това, което искате да постигнете. Всъщност отговорността е изцяло ваша. Това са вашите цели, вашите желания и вашите мечти, а не нечии други. Именно вие ще се сблъскате с успеха или неуспехите си. Ако някой друг има проблем с това, което вие искате да направите, е напълно възможно той да отрази проблема си в отношението си към вас. Затова не се обезнадеждавайте и се опитайте да се обградите с хора, които ще ви подкрепят и ще застанат зад вас.

5. Преодолейте вътрешните си страхове

Тази точка е тясно свързана с предишната. В този случай вашите страхове несъмнено са спирачката, която ви пречи да излезете от зоната си на комфорт. В резултат на това вие оставате непроменени в омагьосания кръг на вътрешната си сигурност и не се движите в никаква посока на развитие. В такъв случай може да се обвинявате, че сте мързеливи и не можете да направите промяна. Вашият вътрешен страх е по-силен. С този проблем може да ви помогне методът на трите сценария и осъзнаването, че това е нормално. Дори известните учени са претърпявали не един или два провала, преди да сътворят революционното си изобретение. Вземете пример от тях.

6. Фокусирайте се върху начина си на живот

Привидният мързел също може да се корени в начина ви на живот. Може наистина да искате да направите някои промени или да се включите в предизвикателни дейности, но да нямате достатъчно физическа сила, за да го направите. Ако смятате, че предишните точки не се отнасят за вас, не се страхувате, а напротив, имате ясна цел, мотивация и план, то тогава се опитайте да се фокусирате върху начина си на живот и да отговорите на няколко въпроса:

• Храните ли се достатъчно?
• Не сте ли в твърде голям калориен дефицит?
• Пиете ли достатъчно течности?
• Не прекалявате ли с алкохола?
• Обръщате ли достатъчно внимание на адекватния прием на микроелементи, като витамини и минерални вещества?
• Спите ли достатъчно?
• Претоварени ли сте в някоя област (работа, спорт)?
• Притеснява ли ви прекомерният стрес?

Ако смятате, че някоя от тези области може да е свързана с липсата на сила, опитайте да се фокусирате върху нея. Нашите статии за здравословно хранене, тренировки, стрес или сън също могат да ви помогнат.

7. Потърсете лекар

Състояние, което може да бъде възприемано от заобикалящите ви хора като мързел, в някои случаи е свързано с редица различни психични заболявания. Особено хората, страдащи от депресия, могат да стигнат до състояние, при което дори не са в състояние да станат от леглото. Ако смятате, че сте един от тези хора, не разчитайте на съветите от онлайн форумите и се консултирайте със специалист. [12]

Какво да запомните?

Бихме могли да ви дадем десетки съвети за преодоляване на мързела. Никой от тях обаче няма да работи, освен ако не осъзнаете причината за появата на мързела си. Приемете факта, че той може да се дължи отчасти на кодирани инстинкти, гени или на възпитанието ви, но не бягайте от собствената си отговорност. За някои хора е по-лесно да не бъдат мързеливи, но това не означава, че трябва да се отказвате от всички опити за активност. Всеки сам е двигател на своето собствено щастие, така че от нас зависи как ще се справим с мързела. Опитайте се да научите как да се справите с мързела с помощта на най-често срещаните начини с нашите съвети и се радвайте на напредъка, който постигате. Дори най-големият любител на излежаването по диваните е в състояние да постигне страхотни неща.

А какво ще кажете за себе си и мързелът – борите ли се всекидневно един срещу друг или сте от хората, които не знаят какво означава думата мързел? Споделете опита си с нас, както и идеи за това как се справяте с мързела. Ако статията ви е харесала, не забравяйте да я споделите с мързеливите си приятели. Може би така ще им помогнете най-накрая да направят важни промени в живота си.

Източници:

[1] Neel Burton M.D. The Psychology of Laziness – https://www.psychologytoday.com/us/blog/hide-and-seek/201410/the-psychology-laziness

[2] Amy M. Knab, J. Timothy Lightfoot Does the difference between physically active and couch potato lie in the dopamine system? – https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/20224735/

[3] Janine H Stubbe et al. Genetic influences on exercise participation in 37,051 twin pairs from seven countries – https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/17183649/

[4] J Timothy Lightfoot Current understanding of the genetic basis for physical activity – https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/21270357/

[5] Justin S Rhodes Neurobiology of Mice Selected for High Voluntary Wheel-running Activity – https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/21676789/

[6] Justin S Rhodes et al. Patterns of brain activity associated with variation in voluntary wheel-running behavior – https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/14674844/

[7] Erik M. Kolb et al. Mice from lines selectively bred for high voluntary wheel running exhibit lower blood pressure during withdrawal from wheel access – https://biology.ucr.edu/people/faculty/Garland/Kolb_et_al_2013_exercise_addiction_in_High-Runner_mice.pdf

[8] The Science of Laziness – https://www.youtube.com/watch?v=gd7wAithl7I

[9] The Only Way to Eat an Elephant – https://www.psychologytoday.com/us/blog/mindfully-present-fully-alive/201804/the-only-way-eat-elephant

[10] Why is time management key? – https://www.stress.org.uk/why-is-time-management-key/

[11] Blog Terap.io – https://blog.terap.io

[12] Depression – https://www.nimh.nih.gov/health/topics/depression/