Съдържание
Алкохолните напитки съпътстват човечеството от векове. Където и да погледнете в историята, ще откриете сведения за вино, бира или други ферментирали напитки, които в по-големи количества са променяли съзнанието. Вярвало се е дори, че алкохолът има лечебни свойства, въпреки че прекомерното пиене често е водело до махмурлук, главоболие и дехидратация. Той е бил консумиран не само като добавка към храната – тъй като водата често е била замърсена – но и като основна част от празненствата. Днес алкохолът продължава да бъде основна характеристика на социалните събития. Той е толкова обичаен, че въздържащите се често са смятани за странни. И все пак истината е, че алкохолът по много показатели е едно от най-вредните вещества. Той вреди не само на физическото и психическото здраве на пиещия, но и на хората около него.
Алкохолът е наркотик
Въпреки че алкохолът е широко достъпен в магазините, той все още се класифицира като наркотик. Основната съставка, която предизвиква ефекта му, е етанолът. Проблемът с етанола се крие в начина, по който той действа. Повечето други наркотици или имитират вещества, които се намират в мозъка (като опиатите), или действат върху специфични рецептори в мозъка (като THC). Етанолът обаче е малка молекула, която може да преминава през клетъчните мембрани, като влияе на функционирането на клетките отвътре.
Точният механизъм на действие на етанола не е напълно ясен. Поради малкия си размер етанолът се разпространява в организма чрез дифузия, като лесно достига до различни части на тялото. Някога се е смятало, че въздействието му върху централната нервна система (CNS) е неспецифично. Днес са известни над 20 потенциални места на действие в мозъка, включително въздействието му върху GABA рецепторите, серотониновата и допаминовата система и дори върху опиоидните рецептори.
Повече от 90% от консумирания етанол се метаболизира, а останалата част се отделя с урината, потта и дъха. След употребата на алкохол етанолът навлиза в кръвния поток от храносмилателния тракт и се транспортира до черния дроб. Дори едно питие (0,04 литра спиртна напитка, една бира или чаша вино) може да натовари черния дроб и неговата способност да метаболизира етанола. В резултат на това етанолът остава в организма за продължителен период от време, като засяга не само мозъка, но и всички други органи.
В черния дроб етанолът се разгражда от ензима алкохолдехидрогеназа до ацеталдехид. Ацеталдехидът е токсичен и канцерогенен, затова бързо се превръща от друг ензим, ацеталдехиддехидрогеназа, в ацетат (йонната форма на оцетната киселина), който е само слабо токсичен и може да се използва като алтернативен източник на енергия. Смята се, че ацетатът е една от основните причини за махмурлука[1].
Влиянието на алкохола върху допаминовата система до голяма степен е причина за неговата висока степен на пристрастяване и развитието на зависимост. Колкото повече алкохол консумира човек, толкова повече допамин се освобождава, което води до повишена вероятност от пристрастяване[2].
Острият ефект на алкохола зависи от процентното съдържание на алкохол в кръвта. Въпреки това, често използваната мярка е ‰ (промил). Ефектите обикновено могат да бъдат категоризирани, както следва:
| ‰ Алкохол в кръвта | Въздействие |
|---|---|
| 0.2 – 0.39 | Нормална координация, с леко намалени задръжки. |
| 0.4 – 0.59 | Чувство на благополучие, лека еуфория, усещане за топлина, леко нарушена преценка и намалено внимание. |
| 0.6 – 0.99 | Леко нарушено равновесие, говор, зрение, време за реакция и слух. Еуфория, съчетана с намален самоконтрол. Увреждане на паметта. |
| 1 – 1.29 | Значително нарушаване на равновесието, забележима загуба на внимание, неясен говор, намалено периферно зрение и забавено време за реакция. |
| 1.3 – 1.59 | Силно нарушена координация и двигателен контрол. Замъглено зрение и загуба на равновесие. Еуфорията отстъпва място на дисфорията (неприятни усещания). |
| 1.6 – 1.99 | Дисфория и гадене. Типичната картина на силно интоксикиран, некоординиран човек. |
| 2 – 2.49 | Необходимост от помощ при ходене. Пълно умствено объркване. Дисфория с гадене и повръщане, с възможност за загуба на съзнание. |
| 2.5 – 3.99 | Алкохолно отравяне. Загуба на съзнание. |
| 4 и повече | Кома и потенциална смърт вследствие на дихателна недостатъчност. |
[3]
Може да се интересувате от тези продукти:
Въздействие на алкохола върху мозъка
Алкохолът достига до мозъка чрез кръвния поток, както и до останалите части на тялото. Тъй като не се нуждае от храносмилане, той преминава директно от храносмилателната система в кръвта. Както беше споменато по-рано, макар че въздействието му върху мозъка е широко проучено, не съществува един механизъм, който напълно да обяснява как действа. Един от най-известните механизми е влиянието му върху GABAA рецепторите, подобно на начина, по който функционират някои анестетици. Той забавя ЦНС и действа като депресант, поради което се чувстваме по-спокойни и уверени след пиене.[4]
Алкохолът достига до мозъка чрез кръвния поток, както и до останалите части на тялото. Тъй като не се нуждае от храносмилане, той преминава директно от храносмилателната система в кръвта. Както беше споменато по-рано, макар че въздействието му върху мозъка е широко проучено, не съществува един механизъм, който напълно да обяснява как действа. Един от най-известните механизми е влиянието му върху GABAA рецепторите, подобно на начина, по който функционират някои анестетици. Той забавя CNS и действа като депресант, поради което се чувстваме по-спокойни и уверени след пиене.[4]
Както всеки наркотик, етанолът уврежда мозъка. Както сред законните, така и сред незаконните вещества, етанолът е един от най-вредните по отношение на дегенерацията на мозъчните клетки. Той също така забавя неврогенезата и невропластичността – образуването на нови връзки между мозъчните клетки[5]. Освен това етанолът може да предизвика програмирана клетъчна смърт (апоптоза)[6].
Проучване от 2022 г., в което са участвали над 39 000 души, показва, че дори еквивалентът на една малка бира на ден води до значително свиване на мозъка и ускорено стареене на мозъка. Естествено, този ефект се влошава с увеличаване на броя на напитките на ден. Въз основа на това и на други изследвания е ясно доказано, че няма безопасно количество алкохол[7].
Хроничните последици от консумацията на алкохол сериозно увреждат мозъчната функция, допринасят за загубата на мозъчна маса, а в тежките случаи на алкохолизъм могат да доведат до алкохолна деменция.
Как алкохолът влияе на тялото, освен на мозъка?
Освен вредното си въздействие върху мозъка, консумацията на алкохол е значителен рисков фактор за много заболявания. Определянето на точните му механизми е предизвикателство, тъй като алкохолът се разпространява в целия организъм без особени ограничения.
Сърдечно-съдова система
Дори минималният прием на алкохол увеличава риска от сърдечносъдови заболявания. Проучванията, които някога сочеха защитен ефект на умерената консумация на алкохол върху здравето на сърцето, се оказаха подвеждащи. Последните данни вече сочат, че алкохолът повишава риска от сърдечносъдови проблеми, независимо от консумираното количество.[8] Една от основните причини за този повишен риск е влиянието на алкохола върху кръвното налягане. Редовната консумация на алкохол води до постоянно повишаване на кръвното налягане, което увеличава вероятността от сърдечна недостатъчност. Повишава се и рискът от инсулт[9].
Продължителната употреба на алкохол води и до алкохолна токсичност, която причинява кардиомиопатия (група заболявания на сърдечния мускул). Това води до необратимо увреждане на сърцето и неговите функции, което води до сърдечна недостатъчност и аритмии. Ако човек с такова състояние продължи да пие, рискът от смърт през следващите 10 години нараства до 80%[10].
Храносмилателна система
Храносмилателната система също страда от консумацията на алкохол, като най-известният проблем е увреждането на черния дроб. Черният дроб работи усилено, за да метаболизира алкохола в по-малко вредни вещества, но капацитетът му е ограничен и може бързо да бъде претоварен. Честото претоварване на черния дроб води до увреждане и в крайна сметка до цироза. Цирозата възниква, когато черният дроб образува белези като отговор на необратимото увреждане, което затруднява нормалната му функция. Цирозата се нарежда сред първите 10 причини за смърт в световен мащаб.
В допълнение към цирозата често се срещат алкохолен хепатит (възпаление на черния дроб) и мастна чернодробна болест (при която мазнините се натрупват в черния дроб и могат да доведат до възпаление и цироза). Панкреатитът (възпаление на панкреаса) и повишеният риск от рак на панкреаса също са чести последици от тежката употреба на алкохол[11].
Ракови заболявания
Консумацията на алкохол е свързана с по-висок риск от различни видове рак, тъй като етанолът е класифициран като канцероген от група 1 от Международната агенция за изследване на рака (IARC), което го поставя в същата категория като веществата, съдържащи се в цигарения дим. Канцерогенният ефект на етанола се дължи на лесното му преминаване през клетъчните мембрани, където причинява метилиране на ДНК, нарушавайки регулацията на гените. Той предизвиква и оксидативен стрес, който допълнително уврежда ДНК. Това често води до рак на гърдата, колоректален рак, рак на устната кухина и рак на черния дроб[12].
Допълнителни отрицателни ефекти върху здравето
- Консумацията на алкохол оказва влияние и върху имунната система, като нарушава сигналните пътища и предизвиква отделянето на провъзпалителни вещества, отчасти поради въздействието си върху чревния микробиом[13].
- Често срещано състояние, свързано с употребата на алкохол, е алкохолната невропатия, която включва увреждане на нервите, причинено пряко от етанола. Това се проявява като лоша координация (дори когато сте трезви), парестезия (изтръпване и мравучкане в крайниците) и болка[14].
- Консумацията на алкохол влияе отрицателно върху качеството на съня. Въпреки че високата концентрация на алкохол в кръвта може да има седативен ефект и да ускори процеса на заспиване, цялостното качество на съня е значително влошено, което оказва неблагоприятно въздействие както върху физическото, така и върху психическото здраве[15].
- Хроничната консумация на алкохол намалява производството на тестостерон при мъжете само след осем питиета седмично. По-ниските нива на тестостерон се отразяват не само на плодовитостта, но и на либидото и цялостното физическо представяне, както в спалнята, така и извън нея[16].
- Освен това както острата, така и хроничната употреба на алкохол се отразява на психичното здраве. Въпреки че временният ефект може да донесе облекчение, алкохолът всъщност изостря симптомите на тревожност и депресия. Високите дози водят до незабавни негативни ефекти, докато по-леката консумация често води до симптоми на тревожност и депресия след изтрезняване. С развиването на зависимост от алкохола хората могат да се окажат в капана на порочен кръг, от който е трудно да се излезе, и който оказва влияние не само върху техния живот, но и върху живота на хората около тях. От гледна точка на отрицателното си въздействие върху психичното здраве и социалното обкръжение, алкохолът вероятно е най-лошият наркотик, познат на човечеството[17].
Дори умерената консумация на алкохол, която често се смята за безвредна, оказва влияние върху здравето на много нива. То може лесно да прерасне в хронична употреба, свързана със зависимост, което води до бързо физическо влошаване. Уврежданията на органите, като например сърцето или мозъка, в резултат на прекомерната употреба на алкохол често са необратими и засягат трайно хората, които се поддават на тази зависимост.
Алкохолът като рисков фактор за затлъстяване
Консумацията на алкохол често се пренебрегва при пресмятането на калориите. Това е грешка, тъй като самият етанол има калорийна стойност. В сравнение с обичайните макронутриенти, мазнините осигуряват около 9 kcal/g, докато въглехидратите и протеините осигуряват по около 4 kcal/g.Етанолът в алкохолните напитки съдържа приблизително 7 kcal/g.По този начин една вечер, прекарана в пиене на вино, може да се равнява на консумация на толкова калории, колкото една малка вечеря. Освен това, ако през това време се консумира храна, това превръща пиенето на вино в бедна на хранителни вещества калорийна бомба.
Калориите, съдържащи се в алкохолните напитки, могат да бъдат особено опасни. Те не само увеличават приема на калории, което може да доведе до увеличаване на теглото, но също така представляват така наречените „празни калории“, които нямат никаква хранителна стойност. Например консумацията само на една кутия бира на ден може да добави близо 1500 kcal към седмичния ви прием, без да донесе никакви ползи за организма ви.
Заключение
Консумацията на алкохол е толкова нормализирана в световен мащаб, че ние активно игнорираме отрицателното му въздействие върху здравето. Въпреки това алкохолът с право принадлежи към категорията на наркотичните и пристрастяващите вещества. За разлика от повечето наркотици той може да наруши функционирането на целия организъм и да увреди всички органи, до които достига. Благодарение на своя размер молекулата на етанола може да проникне навсякъде. Като увеличава оксидативния стрес, уврежда ДНК и нарушава цялостната хомеостаза на организма, алкохолът причинява вреди на цялата система. Затова най-здравословното количество алкохол е никакво.
[1] Maxwell, C. R., Spangenberg, R. J., Hoek, J. B., Silberstein, S. D., & Oshinsky, M. L. Acetate Causes Alcohol Hangover Headache in Rats – https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0015963
[2] Ma H, Zhu G. The dopamine system and alcohol dependence – https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/25092951/
[3] Blood alcohol concentration - University of Notre Dame. (n.d.). – https://mcwell.nd.edu/your-well-being/physical-well-being/alcohol/blood-alcohol-concentration/
[4] Ingrid A. Lobo; R. Adron Harris. (2008). GABAA receptors and alcohol – https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/18423561/
[5] Crews F. T. (2008). Alcohol-related neurodegeneration and recovery: mechanisms from animal models – https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3860462/
[6] Han, Jae Yoon et al. “Ethanol induces cell death by activating caspase-3 in the rat cerebral cortex.” – https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S101684782313216X?via%3Dihub
[7] Daviet, R., Aydogan, G., Jagannathan, K. et al. Associations between alcohol consumption and gray and white matter volumes in the UK Biobank – https://www.nature.com/articles/s41467-022-28735-5
[8] Schutte, Rudolph et al. “Alcohol - The myth of cardiovascular protection.” - – https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/34999329/
[9] Tackling G, Borhade MB. Hypertensive Heart Disease (2024) – https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK539800/
[10] Shaaban A, Gangwani MK, Pendela VS, et al. Alcoholic Cardiomyopathy – https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK513322/
[11] Varghese J, Dakhode S. Effects of Alcohol Consumption on Various Systems of the Human Body: A Systematic Review – https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/36381944/
[12] Rumgay H, Murphy N, Ferrari P, Soerjomataram I. Alcohol and Cancer: Epidemiology and Biological Mechanisms – https://www.mdpi.com/2072-6643/13/9/3173
[13] The gastrointestinal microbiome: alcohol effects on the composition of intestinal microbiota. Engen PA, Green SJ, Voigt RM, Forsyth CB, Keshavarzian A. – https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/26695747/
[14] Sadowski A, Houck RC. Alcoholic Neuropathy: – https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK499856/
[15] Colrain IM, Nicholas CL, Baker FC. Alcohol and the sleeping brain – https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/25307588/
[16] Koh K, Kim SS, Kim JS, Jung JG, Yoon SJ, Suh WY, Kim HG, Kim N. Relationship between Alcohol Consumption and Testosterone Deficiency according to Facial Flushes among Middle-Aged and Older Korean Men – https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/36444123/
[17] Drug harms in the UK: a multicriteria decision analysis Nutt, David J et al. The Lancet - – https://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(10)61462-6/fulltext
Добави коментар