Как да четем етикетите на храните и за какво да внимаваме?

Познавате ли онова чувство на объркване, което изпитвате, когато вземете хранителен продукт от рафта в супермаркета и се опитате да разчетете какво пише на опаковката? От целия дребен шрифт, безброй цифри, непознати думи и толкова много символи и предупреждения ви се завива свят. Нищо чудно, че често се отказвате и просто купувате това, което ви харесва. Етикетите на храните могат да бъдат доста объркващи. Затова в днешната статия ще ви научим как да четете и разбирате опаковките на хранителните продукти.

Могат ли производителите да изписват върху опаковките каквото си поискат?

Много хора смятат, че опаковките на хранителните продукти са единствено в ръцете на производителите и тяхното въображение. Това обаче не е така. Етикетирането на храните е обект на сравнително строго законодателство, което диктува определени задължения и правила. Европейският съюз определя правила, които се прилагат във всички негови държави членки. Освен това отделните държави могат да имат и свои собствени правила, които сами определят. [8]

Какво да търсите на опаковката и как да разбирате етикетите?

1. Списък на съставките

Първата стъпка при вземането на решение коя храна да купите определено трябва да бъде проверката на списъка със съставки. Съставките винаги са изброени в низходящ ред. Това означава, че първата в списъка винаги ще бъде тази, която е най-много в храната. Първите няколко неща в списъка често ще ви подскажат дали храната е подходяща или не. [18]

Обърнете внимание и на броя на съставките в списъка. Колкото по-дълъг е списъкът на съставките, толкова по-обработена е храната. Дългият списък със съставки често означава, че храната е пълна с ненужни добавки. Целта трябва да бъде да купувате колкото се може по-малко промишлено преработени храни.

В таблицата по-долу са сравнени две версии на овесени ядки. Коя от тях си купувате обикновено?

Домашно приготвени овесени ядки	Купени от магазина подсладени инстантни овесени ядки
чисти овесени ядки мляко / кисело мляко / суроватъчен протеин пресни или лиофилизирани плодове натурални ядки	овесени ядки 50%, мляко на прах (лактоза, млечен протеин, частично втвърдено соево масло, млечна мазнина, глюкозен сироп), фруктоза, царевично нишесте, лиофилизирани малини, сол, ароматизатори, лимонена киселина

Инстантните овесени ядки често изглеждат като чудесен вариант за закуска. В действителност обаче в повечето случаи купувате смес от ненужни добавки, които нямат място в храната. Има и някои изключения, но тях можете да откриете само след като внимателно прочетете списъка със съставките. По-доброто решение обаче е да отделите 5-10 минути от времето си и да сварите обикновени овесени ядки (или просто да ги залеете с вряла вода) и да ги подправите според предпочитанията си. В крайна сметка ще получите не само по-добър състав, но и по-дълго усещане за ситост, защото ще съдържат по-голямо количество протеини и фибри. Същото важи и за всички ястия и храни. Колкото по-прост е списъкът на съставките им, толкова по-добре за вас.

2. Таблица с хранителни факти

Таблицата с хранителните стойности е много важна част от опаковката, тъй като тя показва колко богата на хранителни вещества е дадена храна и колко енергия съдържа. Енергийната стойност трябва да бъде посочена на опаковката. Тя се посочва в килокалории (kcal) и килоджаули (kJ), където 1 kcal = 4,2 kJ. Отдолу ще намерите и референтната стойност на енергийния прием за средностатистически възрастен човек, която е 2 000 kcal (8 400 kJ). Освен това ще намерите и информация за съдържанието на въглехидрати, захари, протеини, мазнини, наситени мастни киселини и сол. Незадължителна, но често споменавана информация са фибрите, захарните алкохоли, мононенаситените и полиненаситените мастни киселини, витамините и др. [18]

Може да се интересувате от тези продукти:

Количество на 100 g или на порция?

На първо място, винаги обръщайте внимание на количеството храна, за което са посочени енергийните и хранителните стойности. Обикновено то е за 100 g или 100 ml храна, но може да се случи производителят да посочи и количеството за порция (например 50 g). Въпреки това размерът на порцията, посочен на опаковката, може да не отговаря на обичайната ви порция.

Например зърнените закуски обикновено имат определена порция от 30 g. Енергийната стойност на тази порция може да бъде около 130 kcal. Но за повечето от вас това вероятно няма да е достатъчно за закуска, затова удвоявате порцията (60 g). Енергийният прием от тази зърнена закуска изведнъж се повишава до 260 kcal, което е 13% от средния препоръчителен дневен енергиен прием.

Затова винаги проверявайте колко енергия се съдържа в 100 g храна, какъв е размерът на порцията, посочен от производителя, и колко да сложите в чинията си.

Въглехидрати

Въглехидратите са голяма група хранителни вещества, които се разделят на полизахариди, олигозахариди, дизахариди и монозахариди.

• Монозахаридите са най-простата форма на въглехидратите. Те се състоят само от една въглехидратна молекула. Това са например глюкоза, фруктоза или галактоза. Монозахаридите се абсорбират най-бързо от храносмилателния тракт в кръвта.
• Дизахаридите се състоят от два монозахарида. Такива са например захарозата (цвеклова и тръстикова захар) или лактозата (млечна захар).
• Олигозахаридите се състоят от 2 до 10 монозахарида (включително дизахариди).
• Полизахаридите, наричани още сложни въглехидрати, се състоят от дълги вериги от монозахаридни молекули. Типичен полизахарид в нашата диета е скорбялата, която е съставена от молекули глюкоза. В сравнение с другите въглехидрати полизахаридите се усвояват по-дълго, благодарение на което засищат по-добре и в същото време помагат за поддържане на стабилно ниво на кръвната захар. Полизахаридите трябва да съставляват 45-60% от общия дневен енергиен прием. [4]

Дизахаридите и монозахаридите са известни още като захари. Количеството въглехидрати, посочено в таблицата с хранителни факти, съдържа всички тези подгрупи.

	На 100 g храна
Въглехидрати	50 g
– от които захари	20 g

Производителят е длъжен да посочи и количеството на съдържащите се захари. Следващата таблица показва, че общото количество въглехидрати в храната е 50 g (на 100 g). От тях 20 g от общо 50 g са захари (монозахариди и дизахариди). Останалите 30 g са съставени от полизахариди и други видове въглехидрати.

Дневният прием на захар не трябва да надвишава 10% от общия дневен прием на енергия. Това количество включва захарта, която е добавена към храните, но също и тази, която се среща естествено в тях (напр. захарта в плодовете или млечните продукти). [2]

Винаги допълвайте четенето на таблицата с информация за списъка на съставките, за да знаете какъв е източникът на захар. В идеалния случай по-голямата част от захарта трябва да идва от плодове. За сметка на това се опитайте да ограничите храните, които са подсладени с глюкозен или фруктозен сироп. Например много по-добре е да си купите обикновено кисело мляко вместо сладко и да го овкусите с любимите си плодове. Така не само ще си набавите по-голямо количество витамини, но и ще се заситите по-добре.

Мазнини

Тази стойност показва общото количество мазнини в храната. То включва както наситени, така и ненаситени мазнини.

	На 100 g храна
Мазнини	34 g
– от които наситени мастни киселини	19 g

Тази стойност показва дела на наситените мастни киселини в общото количество мазнини. Количеството им не трябва да надвишава 10% от общия дневен енергиен прием. Прекомерният прием на наситени мастни киселини увеличава риска от сърдечносъдови заболявания.

Следете за съдържанието на мазнини в осолените меса, млечните продукти и други пакетирани животински продукти. Бъдете внимателни обаче и при покупката на различни бисквити, шоколадови бонбони и други сладкиши. Тези храни често съдържат кокосово или палмово масло, които са източник на наситени мастни киселини. Ще се изненадате колко много мазнини може да съдържа един пакет бисквити, покрити с шоколад. В 100 g от тях могат да се съдържат до 28 g мазнини, половината от които са наситени мазнини.

Трансмастни киселини

Консумацията на транс-мастни киселини (ТМК) увеличава риска от развитие на сърдечносъдови заболявания. Естественият им източник са тъканите на преживните животни, но те се произвеждат и при промишлената обработка на мазнини. Опасни могат да бъдат именно ТМК, получени в резултат на неправилна технологична модификация. Те произхождат от частично втвърдени мазнини, които обикновено се срещат например в евтини сладкиши, бутер тесто, нискокачествени шоколадови заливки, шоколадови заместители и др. Тази информация обаче няма да намерите на опаковките на храните. Затова обръщайте повече внимание на четенето на състава и избягвайте храни, които съдържат частично втвърдени мазнини. По този начин успешно ще отстраните от диетата си най-големите източници на трансмастни киселини. [1]

Сол

Не трябва да консумирате повече от 5 g сол на ден. Лесно е да се превиши тази граница, затова е необходимо не само да се ограничи осоляването при готвене и приготовление на храна, но и да се следи съдържанието на сол в храната.

Храни с високо съдържание на сол:

• синьо сирене, балкански тип сирене, халуми, сирене на конци и т.н. (Бри съдържа до 1 g сол на 100 g)
• шунка, колбаси, салами и други осолени меса (100 g колбаси съдържат до 2 g сол).
• сладкиши, особено поръсени със сол (кайзер руло съдържа около 1 g сол)
• полуфабрикати
• зърнени закуски

3. Хранителни добавки

В Европа веществата, обозначени с буквата „Е“ и три цифри, вероятно са най-големият плашещ фактор върху опаковките на храните. Под този знак се крият добавки, които се влагат в храните, за да се повиши качеството им – да се подобри цветът, мирисът, да се удължи срокът на годност и т.н. Това са например оцветители, подсладители, консерванти, желиращи агенти и др.

Те се считат за „биологична опасност“ и храните, за които се твърди, че не съдържат такива, са много популярни. Но буквата „Е“ всъщност гарантира, че така обозначеното вещество е безопасно и отговаря на европейските разпоредби. Всяка добавка, която се появява в храната, е преминала през задълбочени тестове и е била одобрена от Европейския орган за безопасност на храните (EFSA). [11]

Някои антиоксиданти, витамини, естествени оцветители, полиалкохоли, използвани като подсладители, и др. също се считат за добавки. Ето някои примери:

• Куркуминът (E100), естествено съдържащ се в куркумата, се използва като оцветител.
• Хлорофилът (Е140) е пигмент, който придава на растенията (не само на неядливите, но и на салатите например) зеления цвят. Използва се и като оцветител.
• Аскорбиновата киселина, известна още като витамин С (Е300), играе ролята на антиоксидант в храните.
• Гума гуар (Е412) представлява естествена влакнина, съдържаща се в бобовите растения гуар (произхождащи от Азия). Служи като емулгатор и сгъстител в храните. [7]

Дори обикновеният „натурален“ банан всъщност е пълен с химикали. Той съдържа например:

• захар (глюкоза, фруктоза и др.), нишесте
• аминокиселини (глутаминова киселина, аспарагинова киселина, лизин, аргинин, валин и др.)
• мастни киселини (линолова киселина, стеаринова киселина, олеинова киселина и др.)
• рибофлавин, който служи като оцветител
• ароматът и цветът му се получават например от 3-метилбут-1-ил, 2-метилбут-1-ил, етилбутаноат, пентилацетат и много други

Ако се поровите в паметта си, със сигурност ще си спомните, че всички тези вещества са били споменавани в часовете по химия. Химичните съединения се създават не само в лабораториите. В много случаи те се образуват от самата природа и се съдържат буквално във всичко „естествено“ около нас. Така че определено не е необходимо да се страхувате от тях.

Алергени:

Ако имате хранителни алергии, този раздел вероятно е най-важният за вас. Алергените винаги се разграничават от другите съставки в състава на храната. Например, те са написани с различен вид шрифт, подчертани са, имат различен цвят или различен цвят на фона. Когато обаче алергенът е споменат в наименованието на храната (напр. мляко с ориз, където алергенът е мляко), не е необходимо той да бъде изписван. [18]

Официалният списък на алергените съдържа 14 елемента:

• Зърнени храни, съдържащи глутен
• Ракообразни
• Яйца
• Риба
• Фъстъци
• Соя
• Мляко
• Черупкови плодове
• Целина
• Горчица
• Сусам
• Серен диоксид и сулфити
• Лупин
• Ракообразни [18]

Как да разбираме твърдението, че храната съдържа само следи от даден алерген?

Често ще срещнете информация, че храната съдържа „следи“ от някакъв алерген, например „следи от глутен“. С това производителят дава да се разбере, че храната е произведена във фабрика, в която се използва даденият алерген, и е възможно храната да е замърсена с него. Например продукт, съдържащ само съставки, които не съдържат глутен, може да бъде произведен на място, където се обработва и пшеница (съдържаща глутен). В този случай производителят ще посочи на опаковката, че храната може да съдържа следи от глутен. Това е количество, което производителят не е успял да открие с използваните лабораторни методи, и затова посочва тези алергени там като предпазна мярка.

5. Най-добър до и срок на годност

Досега може би сте смятали, че тези две различни обозначения на датата означават едно и също нещо. Това обаче не е така.

• Най-добър до дата на годност се използва за храни с дълъг срок на годност, като паста, консервирани храни, зърнени храни и др. Тези храни могат да се консумират и след посочената дата. Въпреки това продавачите могат да ги продават само ако посочат, че срокът на годност е изтекъл, и трябва да ги отделят от други храни.
• Срокът на годност (често изписван като „Използвай до„) се използва за бързо развалящи се храни. Такива са например млечните продукти или сушените меса. След тази дата храната вече не се счита за безопасна за консумация. [18]

Ако искате да научите повече за срока на годност и съхранението на храната, прочетете статията ни Как да съхраняваме храната правилно, за да издържи възможно най-дълго.

6. Етикети за качество

Вероятно сте забелязали, че храните често са етикетирани с различни цветни стикери. На пръв поглед може да изглежда, че това е просто маркетингов ход, но всъщност това са етикети, които гарантират качеството на храната. Те се присъждат от държавни институции или частни организации въз основа на определени критерии – хранителна стойност на храната, произход на използваните суровини, технология на производство и др. Същевременно обаче има и етикети, които не са нищо повече от маркетингов ход, така че е полезно да се знае кой стои зад дадено лого.

Етикети, присъждани от Европейския съюз

В Европейския съюз съществува система, наречена „Защитени географски наименования“, която включва три етикета за качество на храните.

Гарантиран традиционен специалитет

Този етикет се използва за храни, които се произвеждат от дълго време по традиционни методи и при производството им се използват традиционни суровини. [12]

Кои храни имат този етикет? Например:

• Словакия: Братиславски рулца, Spiš sausages
• Чешка република: Пражка шунка
• Полша: Полски наденички в стар селски стил
• Унгария: quark, Pogača
• Италия: пица, моцарела [15,21].

Защитено наименование за произход

За да може дадена храна да бъде етикетирана като такава, цялото ѝ производство трябва да се извършва в региона, от който идва. В същото време храната трябва да притежава свойства, характерни за този район. [12]

Кои храни имат този етикет?

• Словакия: подправка червен пипер Žitavská
• Чехия: Чешки кимион, Похорелски шаран
• Австрия: Тиролско сиво сирене, планинско сирене от Форарлберг
• Гърция: Сирене Фета
• Полша: Bryndza Podhalańska, пушено сирене Oštiepok [10].

Защитено географско указание

Този етикет ни показва, че поне един етап от производството (производство, преработка и т.н.) се е състоял в региона, от който идва храната. Тези храни трябва също така да са типични за определен регион. [12]

Кои храни имат този етикет?

• Словакия: Сладкиш коминче от Скалице, Пушена Пареница
• Чехия: зряло сирене Оломоуц, меденки Пардубице
• Италия: Прошуто
• Австрия: Мархфелд аспержи [10,13,23]

Други международни етикети

Nutri-score

Напоследък върху опаковките на хранителните продукти започнаха да се появяват етикети, наподобяващи светофар. Nutri-score произхожда от Франция и понастоящем се използва в някои европейски страни (освен във Франция, например в Италия, Нидерландия, Белгия и др.). В същото време се обсъжда възможността той да бъде въведен във всички страни от Европейския съюз. Тази система оценява храните въз основа на енергийното и хранителното съдържание. Добавят се и се отнемат точки за енергийното и хранителното съдържание, а резултатът се изчислява по научен алгоритъм. Клиентът вижда крайната оценка под формата на определена буква и цвят. Буквата А и тъмнозеленият цвят представляват най-добрата оценка, докато най-лошият резултат е буквата Е и червеният цвят. Nutri-score помага на хората лесно и ясно да се ориентират в избора си на храна. [19,20]

Bio Food

Храните, обозначени с лого или надпис „био“, не са автоматично по-здравословни и нямат по-добри хранителни стойности от „не био“ храните. Този етикет означава, че храната е продукт на биоземеделие и е произведена при строги и контролирани условия.

Примери за правила за биологично земеделие:

• Забранено е използването на синтетични торове, пестициди и др.
• Хуманното отношение към отглежданите животни е важно – те трябва да имат достатъчно жизнено пространство, условия за почивка, достатъчно качествена храна и т.н.
• Употребата на антибиотици се ограничава до случаите, когато това е необходимо за здравето на животното. [3]

В магазините можете да намерите етикет на европейска биохрана, който изглежда по следния начин:

Според европейските директиви един продукт е наистина био само ако съдържа този етикет. Ако продуктът е обозначен като натурален, еко, органичен и т.н., той не принадлежи към биохраните.

7. Здравни и хранителни обозначения

Това наименование включва всички онези обозначения върху опаковките на храните, които ви информират, че храната е богата на протеини и фибри или с ниско съдържание на мазнини. Огромната част от тях не са маркетингова стратегия, както мнозина си мислят. Това е обозначение, което се основава на законодателството за етикетиране на храните. Одобрението на тези твърдения е в ръцете на Европейската комисия. Те могат да се появят на опаковката само ако храната отговаря на строги критерии. Ако производителите не ги спазват, могат да бъдат изправени пред забрана на тази конкретна храна или глоба.

Твърдения за хранителната стойност

Те се фокусират върху съдържанието на хранителни вещества в храната. Те могат да бъдат посочени върху опаковката само ако храната има полезни хранителни свойства и отговаря на критериите за съдържание на хранителната съставка, за която се отнася твърдението.

Примери за здравни твърдения върху опаковките на храните:

• Ниско съдържание на мазнини: Твърдението може да бъде направено само когато храната съдържа не повече от 3 g мазнини на 100 g или 1,5 g мазнини на 100 ml.
• Без захар: На опаковката може да бъде посочено само ако продуктът не съдържа повече от 0,5 г захар на 100 г или 100 мл.
• Без добавена захар: Продуктът не съдържа добавени захари (монозахариди и дизахариди). Въпреки това тези храни могат да съдържат естествени захари.
• Източник на фибри: Храната може да се нарече източник на фибри само когато съдържа повече от 3 g фибри на 100 g или 1,5 g фибри на 100 kcal.
• Високо съдържание на протеини: Твърдението може да бъде направено, когато повече от 20% от енергийната стойност на храната са протеини. [17]

Предоставянето на хранителни твърдения не е задължително, така че определено не ги считайте за основен ориентир при покупката на храна. Все пак е вярно, че на първо място е необходимо да разгледате списъка със съставките и хранителната информация. Това е най-добрият начин да разберете хранителната стойност на храната, която купувате.

Примери за здравни твърдения върху опаковките на храните:

• Докозахексаеновата киселина (омега-3 мастна киселина) допринася за поддържането на оптимална мозъчна дейност.
• Витамин D допринася за оптималното функциониране на имунната система.
• Калцият е необходим за поддържане на доброто състояние на костите.
• Витамин С допринася за нормалното образуване на колаген за оптимално функциониране на кожата. [9]

Твърдения, които не са потвърдени

За съжаление не цялата информация върху опаковките на храните има ясни правила за използването ѝ. Голям брой храни носят послания като „За деца“, „Уелнес“, „Фитнес“, „Веган“ и др. Не съществуват обаче критерии, които да определят какъв трябва да бъде списъкът на съставките или хранителните стойности на така етикетираните храни. Ето защо приемайте тези етикети с доза съмнение и по-скоро се съсредоточете отново върху списъка на съставките на храната и таблицата с хранителната информация, които ще ви кажат цялата истина.

Какво трябва да запомните?

Първият поглед върху опаковката на храната често може да бъде объркващ. Но ако упорствате и се съсредоточите върху няколко основни неща, ще станете професионалист за нула време. На първо място, винаги обръщайте внимание на списъка със съставките на храната. Ограничете храните с дълъг списък на съставките и голямо количество добавки. Не забравяйте за таблицата с хранителните стойности, за да проверите енергийната стойност и съдържанието на хранителни вещества в храната. Етикетите за качество или хранителните и здравните обозначения могат да ви помогнат да направите правилния избор. Тези, които страдат от алергии, не бива да забравят и за списъка с алергени, а всеки, който не обича да прекарва дните си с чревни проблеми, трябва да знае разликата между срока на годност и срока „най-добър до“.

Ако статията ви е научила на нещо ново, не го пазете за себе си, а го разпространете, като го споделите с приятелите си.

Източници:

[1] DUYFF, R.L. Complete Food & Nutrition Guide. . New York: Academy of Nutrition and Dietetics, 2017. ISBN 978-0-544-52058-5.

[2] EFSA PANEL ON DIETETIC PRODUCTS, NUTRITION, AND ALLERGIES (NDA) Scientific Opinion on Dietary Reference Values for carbohydrates and dietary fibre. In EFSA Journal . 2010. Vol. 8, no. 3, s. 1462. .

[3] EUROPEAN COMMISSION Organic production and products. In European Commission – https://ec.europa.eu/info/food-farming-fisheries/farming/organic-farming/organic-production-and-products_en

[4] EUROPEAN FOOD SAFETY AUTHORITY EFSA sets European dietary reference values for nutrient intakes – https://www.efsa.europa.eu/en/press/news/nda100326

[5] KVAPIL, P. Kdo za iniciativou a logem stojí – https://www.vimcojim.cz/vim-co-jim/o-spolecnosti/o-nas/Kdo-za-iniciativou-a-logem-stoji__s750x7427.html

[6] SR, M. Pôdohospodárstva a rozvoja vidieka Podľa Značky kvality SK sa orientuje stále viac obchodníkov i kupujúcich. In MPRV SR – https://www.mpsr.sk/podla-znacky-kvality-sk-sa-orientuje-stale-viac-obchodnikov-i-kupujucich/125---8123

[7] Approved additives and E numbers. In Food Standards Agency – https://www.food.gov.uk/business-guidance/approved-additives-and-e-numbers

[8] EU - Labelling Requirements | CE Intelligence. In – https://www.ceintelligence.com/content_manager/contentPages/view/eu-labelling-requirements

[9] EU Register of nutrition and health claims made on foods (v.3.6). – https://ec.europa.eu/food/safety/labelling_nutrition/claims/register/public/?event=search

[10] European Quality Schemes | More than Food. In – https://europa.eu/more-than-food-uae/european-quality-schemes

[11] Food Labelling Basics: How Well Do You Understand E Numbers? – https://www.nutritics.com/en/resources/blog/food-labelling-basics-how-well-do-you-understand-e-numbers

[12] Geographical indications and quality schemes explained. – https://agriculture.ec.europa.eu/farming/geographical-indications-and-quality-schemes/geographical-indications-and-quality-schemes-explained_en

[13] Chráněné zeměpisné označení (Potraviny, eAGRI) – https://eagri.cz/public/web/mze/potraviny/znacky-kvality-potravin/chranena-zemepisna-oznaceni

[14] KLASA (Potraviny, eAGRI). – https://eagri.cz/public/web/mze/potraviny/znacky-kvality-potravin/narodni-program-podpory-potravin-klasa/

[15] Politika kvality – https://www.mpsr.sk/politikakvality/index.php?go=1

[16] Regionální potravina (Potraviny, eAGRI) – https://eagri.cz/public/web/mze/potraviny/znacky-kvality-potravin/regionalni-potraviny.

[17] Regulation (EU) No 1169/2011 of the European Parliament and of the Council of 25 October 2011 on the provision of food information to consumers, amending Regulations (EC) No 1924/2006 and (EC) No 1925/2006 of the European Parliament and of the Council, and repealing Commission Directive 87/250/EEC, Council Directive 90/496/EEC, Commission Directive 1999/10/EC, Directive 2000/13/EC of the European Parliament and of the Council, Commission Directives 2002/67/EC and 2008/5/EC and Commission Regulation (EC) No 608/2004 (Text with EEA relevance) – https://www.legislation.gov.uk/eur/2011/1169/contents?view=plain

[18] The Nutri-Score: A Science-Based Front-of-Pack Nutrition Label, IARC Evidence Summary Brief No. 2 – IARC – https://www.iarc.who.int/featured-news/brief2-nutri-score/

[19] WHO: EU-wide introduction of Nutri-Score necessary. – https://www.foodwatch.org/en/news/2021/who-eu-wide-introduction-of-nutri-score-necessary/?cookieLevel=not-set

[20] Zaručené tradiční speciality (Potraviny, eAGRI). – https://eagri.cz/public/web/mze/potraviny/znacky-kvality-potravin/zarucene-tradicni-speciality

[21] Značky kvality potravin (Potraviny, eAGRI) – https://eagri.cz/public/web/mze/potraviny/znacky-kvality-potravin

[22] Zoznam označení pôvodu a zemepisných označení zaslaných na zápis do registra chránených označení pôvodu a chránených zemepisných označení vedeného Európskou komisiou | Úrad priemyselného vlastníctva Slovenskej republiky – https://www.indprop.gov.sk/oznacenia-povodu-vyrobkov-a-zemepisne-oznacenia-vyrobkov/oznacenia-povodu-a-zemepisne-oznacenia/zoznam-op-zo-zaslanych-ek